Surah Al-Waqi'ah ( The Event )

Български

Surah Al-Waqi'ah ( The Event ) - Aya count 96

إِذَا وَقَعَتِ ٱلْوَاقِعَةُ ﴿١﴾

Когато Събитието настъпи,

لَيْسَ لِوَقْعَتِهَا كَاذِبَةٌ ﴿٢﴾

никой не ще възпре неговото настъпване -

خَافِضَةٌۭ رَّافِعَةٌ ﴿٣﴾

принизяващо и въздигащо.

إِذَا رُجَّتِ ٱلْأَرْضُ رَجًّۭا ﴿٤﴾

Когато земята се разтърси в трус

وَبُسَّتِ ٱلْجِبَالُ بَسًّۭا ﴿٥﴾

и планините се разломят на отломки,

فَكَانَتْ هَبَآءًۭ مُّنۢبَثًّۭا ﴿٦﴾

и станат разпиляна прах,

وَكُنتُمْ أَزْوَٰجًۭا ثَلَٰثَةًۭ ﴿٧﴾

вие ще станете на три групи:

فَأَصْحَٰبُ ٱلْمَيْمَنَةِ مَآ أَصْحَٰبُ ٱلْمَيْمَنَةِ ﴿٨﴾

едни - отдясно, - какво ще е за тези отдясно?;

وَأَصْحَٰبُ ٱلْمَشْـَٔمَةِ مَآ أَصْحَٰبُ ٱلْمَشْـَٔمَةِ ﴿٩﴾

и други - отляво, - какво ще е за тези отляво?;

وَٱلسَّٰبِقُونَ ٱلسَّٰبِقُونَ ﴿١٠﴾

и първенците [в богобоязливостта], - те са първенците [в Рая]

أُوْلَٰٓئِكَ ٱلْمُقَرَّبُونَ ﴿١١﴾

тези са приближените [на Аллах]

فِى جَنَّٰتِ ٱلنَّعِيمِ ﴿١٢﴾

в Градините на блаженството

ثُلَّةٌۭ مِّنَ ٱلْأَوَّلِينَ ﴿١٣﴾

повечето са от предците

وَقَلِيلٌۭ مِّنَ ٱلْءَاخِرِينَ ﴿١٤﴾

и малцина от сетните

عَلَىٰ سُرُرٍۢ مَّوْضُونَةٍۢ ﴿١٥﴾

на украсени престоли,

مُّتَّكِـِٔينَ عَلَيْهَا مُتَقَٰبِلِينَ ﴿١٦﴾

облегнати там един срещу друг.

يَطُوفُ عَلَيْهِمْ وِلْدَٰنٌۭ مُّخَلَّدُونَ ﴿١٧﴾

Вечномлади юноши им поднасят

بِأَكْوَابٍۢ وَأَبَارِيقَ وَكَأْسٍۢ مِّن مَّعِينٍۢ ﴿١٨﴾

бокали и кани, и чаши [вино] от извор.

لَّا يُصَدَّعُونَ عَنْهَا وَلَا يُنزِفُونَ ﴿١٩﴾

Не ще ги боли глава от това и не ще губят ум.

وَفَٰكِهَةٍۢ مِّمَّا يَتَخَيَّرُونَ ﴿٢٠﴾

И плод, какъвто изберат,

وَلَحْمِ طَيْرٍۢ مِّمَّا يَشْتَهُونَ ﴿٢١﴾

и птиче месо, каквото обичат.

وَحُورٌ عِينٌۭ ﴿٢٢﴾

И ще имат хубавици с големи очи,

كَأَمْثَٰلِ ٱللُّؤْلُؤِ ٱلْمَكْنُونِ ﴿٢٣﴾

подобни на скрити бисери -

جَزَآءًۢ بِمَا كَانُواْ يَعْمَلُونَ ﴿٢٤﴾

въздаяние за делата им.

لَا يَسْمَعُونَ فِيهَا لَغْوًۭا وَلَا تَأْثِيمًا ﴿٢٥﴾

Не ще слушат там нито празнословие, нито подбуда към грях,

إِلَّا قِيلًۭا سَلَٰمًۭا سَلَٰمًۭا ﴿٢٦﴾

а само словото: “Мир! Мир!”.

وَأَصْحَٰبُ ٱلْيَمِينِ مَآ أَصْحَٰبُ ٱلْيَمِينِ ﴿٢٧﴾

А онези отдясно... Какво ще е за онези отдясно?

فِى سِدْرٍۢ مَّخْضُودٍۢ ﴿٢٨﴾

Сред лотоси без бодли

وَطَلْحٍۢ مَّنضُودٍۢ ﴿٢٩﴾

и натежали бананови дървета,

وَظِلٍّۢ مَّمْدُودٍۢ ﴿٣٠﴾

и просторна сянка,

وَمَآءٍۢ مَّسْكُوبٍۢ ﴿٣١﴾

и лееща се вода,

وَفَٰكِهَةٍۢ كَثِيرَةٍۢ ﴿٣٢﴾

и обилен плод,

لَّا مَقْطُوعَةٍۢ وَلَا مَمْنُوعَةٍۢ ﴿٣٣﴾

несекващ и невъзбранен,

وَفُرُشٍۢ مَّرْفُوعَةٍ ﴿٣٤﴾

и въздигнати постели.

إِنَّآ أَنشَأْنَٰهُنَّ إِنشَآءًۭ ﴿٣٥﴾

Сътворихме ги Ние с [прекрасно] сътворяване

فَجَعَلْنَٰهُنَّ أَبْكَارًا ﴿٣٦﴾

и отредихме да са девици

عُرُبًا أَتْرَابًۭا ﴿٣٧﴾

любещи, връстнички -

لِّأَصْحَٰبِ ٱلْيَمِينِ ﴿٣٨﴾

за онези отдясно -

ثُلَّةٌۭ مِّنَ ٱلْأَوَّلِينَ ﴿٣٩﴾

група от предците

وَثُلَّةٌۭ مِّنَ ٱلْءَاخِرِينَ ﴿٤٠﴾

и група от сетните.

وَأَصْحَٰبُ ٱلشِّمَالِ مَآ أَصْحَٰبُ ٱلشِّمَالِ ﴿٤١﴾

А онези отляво... Какво ще е за онези отляво?

فِى سَمُومٍۢ وَحَمِيمٍۢ ﴿٤٢﴾

Сред изгарящ вятър и вряща вода,

وَظِلٍّۢ مِّن يَحْمُومٍۢ ﴿٤٣﴾

и сянка от черен дим,

لَّا بَارِدٍۢ وَلَا كَرِيمٍ ﴿٤٤﴾

нито прохладна, нито приятна.

إِنَّهُمْ كَانُواْ قَبْلَ ذَٰلِكَ مُتْرَفِينَ ﴿٤٥﴾

Те живееха сред разкош преди това.

وَكَانُواْ يُصِرُّونَ عَلَى ٱلْحِنثِ ٱلْعَظِيمِ ﴿٤٦﴾

И упорстваха в огромния грях.

وَكَانُواْ يَقُولُونَ أَئِذَا مِتْنَا وَكُنَّا تُرَابًۭا وَعِظَٰمًا أَءِنَّا لَمَبْعُوثُونَ ﴿٤٧﴾

И казваха: “Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще бъдем възкресени?

أَوَءَابَآؤُنَا ٱلْأَوَّلُونَ ﴿٤٨﴾

А нима и древните ни предци?”

قُلْ إِنَّ ٱلْأَوَّلِينَ وَٱلْءَاخِرِينَ ﴿٤٩﴾

Кажи [о, Мухаммад]: “И древните, и сетните

لَمَجْمُوعُونَ إِلَىٰ مِيقَٰتِ يَوْمٍۢ مَّعْلُومٍۢ ﴿٥٠﴾

наистина ще бъдат събрани по време на знайния Ден.”

ثُمَّ إِنَّكُمْ أَيُّهَا ٱلضَّآلُّونَ ٱلْمُكَذِّبُونَ ﴿٥١﴾

После, о, вие, заблудените, отричащите,

لَءَاكِلُونَ مِن شَجَرٍۢ مِّن زَقُّومٍۢ ﴿٥٢﴾

наистина ще ядете от дървото Зокум

فَمَالِـُٔونَ مِنْهَا ٱلْبُطُونَ ﴿٥٣﴾

и ще си пълните от него стомасите,

فَشَٰرِبُونَ عَلَيْهِ مِنَ ٱلْحَمِيمِ ﴿٥٤﴾

и ще пиете след това от врящата вода.

فَشَٰرِبُونَ شُرْبَ ٱلْهِيمِ ﴿٥٥﴾

Ще пиете, както пият прежаднелите камили.

هَٰذَا نُزُلُهُمْ يَوْمَ ٱلدِّينِ ﴿٥٦﴾

Това е угощението им в Съдния ден.

نَحْنُ خَلَقْنَٰكُمْ فَلَوْلَا تُصَدِّقُونَ ﴿٥٧﴾

Ние ви сътворихме. Защо тогава не повярвате?

أَفَرَءَيْتُم مَّا تُمْنُونَ ﴿٥٨﴾

Не виждате ли семето, което изливате?

ءَأَنتُمْ تَخْلُقُونَهُۥٓ أَمْ نَحْنُ ٱلْخَٰلِقُونَ ﴿٥٩﴾

Вие ли го сътворявате, или Ние сме Твореца?

نَحْنُ قَدَّرْنَا بَيْنَكُمُ ٱلْمَوْتَ وَمَا نَحْنُ بِمَسْبُوقِينَ ﴿٦٠﴾

Ние отредихме смъртта за вас и не ще бъдем възпрени

عَلَىٰٓ أَن نُّبَدِّلَ أَمْثَٰلَكُمْ وَنُنشِئَكُمْ فِى مَا لَا تَعْلَمُونَ ﴿٦١﴾

да променим такива като вас и да ви пресъздадем в нещо, което не ви е познато.

وَلَقَدْ عَلِمْتُمُ ٱلنَّشْأَةَ ٱلْأُولَىٰ فَلَوْلَا تَذَكَّرُونَ ﴿٦٢﴾

И узнахте вече първото сътворяване. Не ще ли се поучите?

أَفَرَءَيْتُم مَّا تَحْرُثُونَ ﴿٦٣﴾

И не виждате ли какво сеете?

ءَأَنتُمْ تَزْرَعُونَهُۥٓ أَمْ نَحْنُ ٱلزَّٰرِعُونَ ﴿٦٤﴾

Вие ли го карате да расте, или Ние го караме?

لَوْ نَشَآءُ لَجَعَلْنَٰهُ حُطَٰمًۭا فَظَلْتُمْ تَفَكَّهُونَ ﴿٦٥﴾

Ако пожелаехме, бихме го сторили на сухи съчки и щяхте да останете слисани:

إِنَّا لَمُغْرَمُونَ ﴿٦٦﴾

“Наистина сме задлъжнели.

بَلْ نَحْنُ مَحْرُومُونَ ﴿٦٧﴾

Да, и сме лишени [от прехрана].”

أَفَرَءَيْتُمُ ٱلْمَآءَ ٱلَّذِى تَشْرَبُونَ ﴿٦٨﴾

И не виждате ли водата, която пиете?

ءَأَنتُمْ أَنزَلْتُمُوهُ مِنَ ٱلْمُزْنِ أَمْ نَحْنُ ٱلْمُنزِلُونَ ﴿٦٩﴾

Вие ли я изсипвате от облака или Ние я изсипваме?

لَوْ نَشَآءُ جَعَلْنَٰهُ أُجَاجًۭا فَلَوْلَا تَشْكُرُونَ ﴿٧٠﴾

Ако пожелаехме, бихме я сторили солена, защо тогава не сте признателни?

أَفَرَءَيْتُمُ ٱلنَّارَ ٱلَّتِى تُورُونَ ﴿٧١﴾

Не виждате ли огъня, който разпалвате?

ءَأَنتُمْ أَنشَأْتُمْ شَجَرَتَهَآ أَمْ نَحْنُ ٱلْمُنشِـُٔونَ ﴿٧٢﴾

Вие ли създавате дървото за него, или Ние сме Създателя?

نَحْنُ جَعَلْنَٰهَا تَذْكِرَةًۭ وَمَتَٰعًۭا لِّلْمُقْوِينَ ﴿٧٣﴾

Ние го сторихме за поучение и за ползване от онези, които се нуждаят.

فَسَبِّحْ بِٱسْمِ رَبِّكَ ٱلْعَظِيمِ ﴿٧٤﴾

Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликия!

۞ فَلَآ أُقْسِمُ بِمَوَٰقِعِ ٱلنُّجُومِ ﴿٧٥﴾

Но не, кълна се в залезите на звездите -

وَإِنَّهُۥ لَقَسَمٌۭ لَّوْ تَعْلَمُونَ عَظِيمٌ ﴿٧٦﴾

а това е клетва - ако знаете - велика,

إِنَّهُۥ لَقُرْءَانٌۭ كَرِيمٌۭ ﴿٧٧﴾

това наистина е свещен Коран

فِى كِتَٰبٍۢ مَّكْنُونٍۢ ﴿٧٨﴾

в съхранената Книга [-майка].

لَّا يَمَسُّهُۥٓ إِلَّا ٱلْمُطَهَّرُونَ ﴿٧٩﴾

Докосват го само пречистените.

تَنزِيلٌۭ مِّن رَّبِّ ٱلْعَٰلَمِينَ ﴿٨٠﴾

Низпослание от Господа на световете.

أَفَبِهَٰذَا ٱلْحَدِيثِ أَنتُم مُّدْهِنُونَ ﴿٨١﴾

Нима това Слово пренебрегвате?

وَتَجْعَلُونَ رِزْقَكُمْ أَنَّكُمْ تُكَذِّبُونَ ﴿٨٢﴾

И [вместо благодарност] за препитанието вие го взимате за лъжа?

فَلَوْلَآ إِذَا بَلَغَتِ ٱلْحُلْقُومَ ﴿٨٣﴾

И когато [душата на умиращия] стигне гърлото,

وَأَنتُمْ حِينَئِذٍۢ تَنظُرُونَ ﴿٨٤﴾

тогава вие само гледате,

وَنَحْنُ أَقْرَبُ إِلَيْهِ مِنكُمْ وَلَٰكِن لَّا تُبْصِرُونَ ﴿٨٥﴾

а Ние сме по-близо до него от вас, ала не виждате -

فَلَوْلَآ إِن كُنتُمْ غَيْرَ مَدِينِينَ ﴿٨٦﴾

и защо, ако не ще бъдете съдени,

تَرْجِعُونَهَآ إِن كُنتُمْ صَٰدِقِينَ ﴿٨٧﴾

не я върнете обратно, ако говорите истината?

فَأَمَّآ إِن كَانَ مِنَ ٱلْمُقَرَّبِينَ ﴿٨٨﴾

И ако [умиращият] е от приближените [на Аллах],

فَرَوْحٌۭ وَرَيْحَانٌۭ وَجَنَّتُ نَعِيمٍۢ ﴿٨٩﴾

тогава - покой и удовлетворение, и Градината на блаженството.

وَأَمَّآ إِن كَانَ مِنْ أَصْحَٰبِ ٱلْيَمِينِ ﴿٩٠﴾

А ако е от онези отдясно,

فَسَلَٰمٌۭ لَّكَ مِنْ أَصْحَٰبِ ٱلْيَمِينِ ﴿٩١﴾

тогава [ще му се каже]: “Мир на теб, защото си от онези отдясно!”

وَأَمَّآ إِن كَانَ مِنَ ٱلْمُكَذِّبِينَ ٱلضَّآلِّينَ ﴿٩٢﴾

А ако е от отричащите, заблудените,

فَنُزُلٌۭ مِّنْ حَمِيمٍۢ ﴿٩٣﴾

тогава - угощение от вряща вода

وَتَصْلِيَةُ جَحِيمٍ ﴿٩٤﴾

и изгаряне в Огъня.

إِنَّ هَٰذَا لَهُوَ حَقُّ ٱلْيَقِينِ ﴿٩٥﴾

Това е достоверната истина.

فَسَبِّحْ بِٱسْمِ رَبِّكَ ٱلْعَظِيمِ ﴿٩٦﴾

Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликия!